Сидра - началото

Когато основателите на Сидра избраха красивата равнина, до голямата река, за столица на новата си държава, сред непознатата земя, си нямаха идея как да въведат ред сред седемте племена, последвали ги в търсенето на нов дом. Вече нищо не бе същото както преди. Всичко бе опустошено, а свободата беше като мръсна дума след Апокалипсиса причинен от хората. Не можеха да бъдат свободни. Не знаеха какво да сторят с тази си привилегия.
Създаването на седем области и тяхната столицата се роди спонтанно и с онези добри намерения, които често се проваляха след време. Тримата основатели започнаха като равни. Искаха да започнат на чисто, но нито един от тях не предположи какво щяха да сторят внуците и правнуците им след много години.
Имената на осемте области Адира, Елспет, Хонора, Ленор, Керис, Сайра, Анора и Сидра бяха дошли от тези на осемте дъщери на създателите. Всяка от тях беше приела по едно племе, без право на срещи или съюзи. Омразата между тях бе достатъчно дебела граница. "Разделяй и владей" бе девиз на всеки управляващ.
Единствено в красивата столица всичко бе позволено. Там живееха най-богатите, най-издигнатите и най-талантливите. Единственият начин да останеш сред разкоша беше брака с някой от Сидра. Надеждата бе тази, която даваше надежда за всеки. Затова и всяка година се провеждаше изпит за най-важните места за работа. Всеки жител на страната имаше право на един опит. Най-добрите оставаха, а другите се връщаха в родните области.
С годините равенството изчезна, технологиите и модернизирането отново взеха превес. Човечеството отново просперираше. Желанието за власт също. Лиоре завзе властта и заличи всички противници, а манипулацията се оказа достатъчно добро средство, за да плъзне пипалата си навсякъде. Делото му беше усъвършенствано от правнука му Ерис, който стана президент едва на 24 години след смъртта на баща си. Това, което той не очакваше, беше избирането на сина му за управител при изпитите за работни места. Честният и добър Аксел. Неговата пълна противоположност, но и гордост. Но законът си беше закон и дори президентската воля не можеше да бъде престъпена. Така се сблъскаха любовта и желанието на власт. Всеки обаче искаше да живее в Сидра и се бореше за това. Битка на живот и смърт.